LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

май 12, 2023 | Срещи

LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

12 май 2023 | Срещи

Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект (ИИ). Той е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София.

LatticeFlow спечели наградата за най-иновативна ИИ компания в Швейцария, приза в тази област на американската армия и се нареди сред топ 100 компании за ИИ в света. Попадна сред 10-те швейцарски начинания, които си струва да се следят през 2023-а.

Технология на стартъпа е разработена в университета ETH в Цюрих, преди да се отдели в компания, начело с д-р Петър Цанков, проф. Мартин Вечев и техните колеги д-р Павол Биелик и проф. Андреас Краузе. Българските учени вече имат опит в предприемачеството с няколко успешно продадени високотехнологични компании зад гърба си.

Д-р Петър Цанков ще участва в тазгодишното издание на конференцията Digitalk на 18 май в Sofia Event Center.

Срещаме се с него, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.


 

– Напоследък, заради ChatGPT и GPT-4, всички погледи се насочиха към темата за изкуствения интелект. С какво се оказаха толкова значими тези модели?

– ChatGPT е първият масов модел за изкуствен интелект: за 5 дни надмина 1 милион потребители, за 2 месеца надмина 100 милиона, а днес вече се използва от над 1 милиард души по целия свят. Подобен растеж е невиждан. От техническа гледна точка ChatGPT не бележи фундаментален напредък: той е GPT-3 модел, дообучен да предоставя тези отговори, които са предпочитани от хората.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Имат ли те шанса да променят бизнес сектора?

– Да, неизбежно е. Това, което не е очевидно, е, че тези модели всъщност няма директно да променят индустриите около нас.

Тези модели не се справят достатъчно точно и надеждно в практически нито една бизнес сфера.

Например, няма трябва да използваме ChatGPT за финансови съвети или диагностициране на болести. Последните научни резултати показаха, че в 75% от приложенията ChatGPT отстъпва на „специализираните“ модели, които са обучени да решават проблеми в медицината, финансите и други индустрии. Именно затова на GPT-X моделите им казваме „базови“ – те предоставят добра основа, но изискват да бъдат дообучени на качествени данни и примери, за да се използват в индустрията.

 

– Огромният интерес към темата днес може ли да ѝ изиграе лоша шега – след подобни пикове, всяка технология минава и през спад или зима. Смяташ ли, че е възможно да се случи нещо подобно и тук?

– Не. Темата за изкуствения интелект се развива от 1950 г. и вече премина през две зими – през 80-те и 90-те. Днес технологията е в процес на масово навлизане във всяка една индустрия и всеки един дом.

Светът ще изглежда доста различно през следващите години, няма връщане назад.

Новото при изкуствения интелект е скоростта на развитие на технологията, което според мен ще разкрие редица неизвестни. И ще изненада дори експертите.

 

– 1100 учени и предприемачи, сред които Стив Возняк и Илън Мъск, се опитаха да спрат създаването на нови модели за изкуствен интелект за 6 месеца. Необходимо ли е това?

– Не. Невъзможно е да се спре развитието на тази технология и подобен ход само ще доведе до намалена прозрачност и създаване на модели зад затворени врати, което ще открие далеч по-сериозни рискове за нас. Това, което можем да направим, е да засилим напредъка в сигурността и надеждността на тези модели. Това е именно проблемът, по който аз и хората в LatticeFlow, ETH и INSAIT работим усилено вече над 7 години.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Как LatticeFlow успя да напреднето толкова бързо? И защо решихте да продължите да се развивате в София?

– Успехът на компанията се дължи на уникалността на нашата технология, която предоставя практически безкраен бизнес потенциал в тази бързо разрастваща се сфера, и доказания интерес от технологични гиганти като Siemens и правителствени организации като американската армия. Стартирахме компанията през 2021 г. с първоначалното финансиране от $2,8 млн., а в края на 2022-а добавихме още 12 млн., за да ускорим развитието и да разраснем екипа в София.

Развиването на високотехнологични продукти като LatticeFlow изисква не само бизнес и продуктови екипи, но и тясна колаборация с научни екипи от световно ниво. INSAIT създаде възможността на компании като LatticeFlow да се развиват в София. Ние имаме такава колаборация с ETH в Цюрих, където разработихме първоначалната технология и сега ще приложим този модел в София.

Той се използва във всеки високотехнологичен център по света. Трябва да се покаже, че той работи в България. Това е

единственият начин, по който нашата IT индустрия може да скочи на следващо ниво,

където не само се разработват, но и измислят продукти, където има силни кадри, които да привлекат големите технологични гиганти като Google, Apple, Microsoft и Amazon.

За да ни има на картата на изкуствения интелект, не е достатъчно да разбираме как работи тази технология, а трябва да се работи по нейното ново поколение и да се публикуват научни статии на световните подиуми по темата като ICML и NeurIPS.

 

– Как се роди идеята за подобен стартъп?

– Всичко започна със създаването на първия метод за проверка на безопасността и надеждността на дълбоките невронни мрежи. Проф. Вечев ме насочи да прочета един нов резултат на изследователи от Станфорд и Оксфорд, които разработиха метод за валидиране на невронни мрежи. Въпреки че методът е интересен, ставаше ясно, че той работи само при непрактично малки модели за ИИ.

Бързо стигнахме до „аха момент“, като осъзнахме как можем значително да скалираме тази концепция и да валидираме огромните модели за изкуствен интелект – тези, които индустрията иска да използва на практика. Обсъдихме идеята и още същия ден започнахме работа, като включихме в проекта и докторанти от екипа на проф. Вечев.

За няколко дни разработихме прототип, след това дойдоха и първите резултати. Научната статия представихме на IEEE Oakland Security & Privacy, най-престижната конференция за сигурност в света, последваха още 40-50 научни резултата на световно ниво. Това превърна ЕТН Цюрих в основен център за сигурен и надежден изкуствен интелект, което предизвика силен интерес в индустрията и задвижи нашите бизнес контакти в тази сфера. Важно беше да се действа бързо, защото беше очевидно, че това е важна тема, по която се работи усилено.

Състезаваш се със стотици хиляди учени по целия свят. Надпреварата е жестока.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Определено! ChatGPT, разпознаването на лица, генерирането на изображения, чудесата в тази област са все повече

– Приложенията стават все повече, а компаниите все по-активно разработват модели, за да решават реални проблеми. Това се ускори още повече с навлизането на генеративните модели за текст и изображения. Фундаменталните проблеми около създаването на надежден и сигурен изкуствен интелект за индустриите остават – тези модели трябва не само да работят добре в лабораторни условия, но и да се справят надеждно при решаването на реални проблеми в медицината, финансите, производството.

Въпреки че знаем как да тренираме модели, които постигат добра точност на тестови данни,

нещата не са толкова розови, ако ги приложим на нови примери от реалния живот.

Създаването на нови модели, които работят надеждно, изисква правилно подбрани и описани данни за обучение. Моделите да се дообучат и коригират, ако не работят добре в определени ситуации. Да се забелязват нови явления, които не са срещани при обучаването и редица други сложни проблеми.

 

– Например?

– Ето един проблем от практиката – модел, който разпознава рак на кожата. На повечето снимки, при които пациентът има рак, има маркировки от хирургичен химикал, които се поставят, за да се измери големината на бенката и да се следи нейното нарастване. Тази подвеждаща корелация между наличието на хирургични маркери и рак на кожата заблуждава модела! Вместо да научи как да разпознава болестта, той научава, че наличието на хирургични маркери е показател, че дадена бенка е ракова.

 

– Какви решения дава в тази посока LatticeFlow?

– Нашата платформа автоматично намира тези пропуски в знанията на изкуствения интелект и позволява тяхното поправяне, преди да доведат до проблеми. Важно е да се отбележи, че подобни отклонения няма как да бъдат открити без автоматизация, тъй като се работи с огромни масиви от данни и сложни математически модели. Именно затова ние автоматизираме процеса.

Първият ни продукт автоматично „диагностицира“ данните, за да открие проблеми с тяхното качество. Той позволява бързо, ефективно и лесно да се намират и отстраняват проблеми, свързани с анотациите на данните, липсата на данни от определени ситуации, премахването на подвеждащи корелации и други.

Вторият ни продукт автоматично намира в кои ситуации моделът не работи добре. Например, въпреки че даден модел за разпознаване на рак на кожата се справя средно с над 90% точност, на част от данните тя може да падне значително, например под 30%.

Нашият продукт намира слепите петна на моделите – местата, където е най-големият риск да сгрешат.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Всичко това после се коригира ръчно, така ли?

– Специалистът който разработва модела, избира каква корекция да се приложи, но самата корекция се изпълнява автоматично върху целия масив от данни. Това е важно, защото ръчното коригиране на такива проблеми е трудно и скъпо. Например, ако данните систематично са грешно маркирани, е непрактично специалистът да ги коригира пример по пример, това би отнело месеци. Нашият продукт автоматично показва кои данни са маркирани грешно и прилага нужната корекция. Така вместо месеци и стотици хиляди долари, тя отнема 1-2 минути.

 

– Четох, че сред клиентите ви вече са американската армия, германското бюро за федерална сигурност, огромни компании като Siemens…

– Да, всяка компания и държавна организация, която прилага модели за изкуствен интелект, има нужда от нашата платформа. Имаме клиенти от различни индустрии. Сред тях са основните лидери в автоматичното инспектиране на щети по автомобилите, които предлагат тези продукти в застрахователната сфера. Работим и с лидера в сферата на изкуствения интелект за автоматизиран анализ на спортни игри като футбол, баскетбол, бейзбол, и други. При всички тези клиенти нашата платформа е ключова, за да се създадат модели, които работят надеждно.

 

– Как се стигна до привличането на средства… без дори да сте ги търсили?

– Инвеститорите ни намериха, преди официално да търсим инвестиция. Бях в САЩ, споделях как се развиват продуктът и неговото търсене. Инвеститорът, който впоследствие поведе рунда, осъзна, че има силно търсене за нашия продукт на пазара и че ни липсват достатъчно технически кадри, които да работят с клиентите ни. Поради тази липса

попаднахме в ситуацията да отказваме на компании от топ 100 на Fortune списъка,

защото се налагаше инженерите, които разработват продукта, да се включват и да помагат за интегрирането на нови клиенти. Така стигнахме до момента, в който изпреварихме нормалния ход на финансиране и получихме преждевременно нови 12 милиона долара, за да ускорим нашето развитие.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какви хора ще търсите в България?

– Планът е да сме 40 до края на тази година. Търсим хора за всякакви позиции – продуктови дизайнери, продуктови мениджъри, технически продажби, маркетинг.

 

– В кои посоки на ИИ виждаш скоро най-големите пробиви?

– Виждаме приложенията във все по-неочаквани сфери, което е знаково за широкото навлизане на тези технологии около нас.

Говорим дори за компании, които правят паркет, и тренират модели, с които да подреждат различните дървени плоскости автоматично.

Смятам, че до 2 години моделите за изкуствен интелект ще навлязат силно в нашето ежедневие. Все по-актуална става темата за безопасността им. В края на април тази година обявихме първата услуга за валидиране на безопасността и надеждността на изкуствения интелект и започнахме първите проверки на модели, използвани в големите швейцарски банки. Тази услуга позволява валидирането на моделите спрямо регулациите и стандартите, които се разработват от Европейския съюз и САЩ.

Нашата мисия е да помогнем на компаниите да създават ново поколение надежден изкуствен интелект, което ще позволи широкото приложение на тези технологии.

Потенциалът да се превърнем в световен лидер в тази важна сфера е практически безкраен.

Именно затова искаме да създадем нещо наистина значимо и голямо!

 

– Може ли проектът ви да се използва и от технологии като нашумелите модели на OpenAI? С какво би могъл да е полезен там?

– Да. Моделите на OpenAI, както и техните алтернативи с отворен код, се дообучават на нов набор от данни от компаниите, за да се приложат в индустрията. Те предоставят добра база за създаването на специализирани модели, експерти по конкретни проблеми в индустрията. Освен това нашият продукт използва тези базови модели, за да работи по-ефективно, например да дава обяснения защо моделът не работи в дадени ситуации.

 

– Къде минава пределът на възможностите на този тип технологии?

– Важно е да се разбере, че тези модели представляват по-умен софтуер, с който можем да решим широк набор от проблеми. На този етап ние имаме контрол върху технологията. Това не означава, че можем да си позволим да я подценим. Напротив, вярвам че този „по-умен“ софтуер фундаментално ще промени света около нас.

 

Петър Цанков, LatticeFlow

снимки: Добрин Кашавелов

 

– От 20 години пиша за наука и се срещам с учени. И все още ми е много странно да говоря с изследовател като теб за милиарди, за бизнес… Много различна е тази парадигма.

– Това е нормално за учените, които работят във високотехнологични центрове като Станфорд и ЕТН Цюрих, където научните изследвания систематично се превръщат в компании за милиарди долари. По време на финансирането например говорих с проф. Кристофър Манинг от Станфорд. Той е един от най-известните експерти в света в сферата на обработката на естествени езици. Неочаквано за мен той се включи в разговорите с един от инвеститорите ни, за да им помогне в проучването на LatticeFlow. Вместо да ми зададе технически въпроси, както очаквах, той се интересуваше от клиентите, пазара, цикъла на развитие…

 

– С какво се отличават българите, работещи в областта на ИИ?

– У нас има сериозна култура за изучаване на точни науки като математика, физика, информатика. Смятам, че това се случва благодарение на силните гимназии и учители в тези сфери, които обучават подготвени кадри.

За съжаление, ситуацията е различна, когато говорим за образование след гимназията, затова голяма част от тези умове избират да създават наука извън България. Така, въпреки че имаме силни технически екипи за разработване на продукти, нямаме достатъчно кадри, които да измислят по какви продукти да се работи.

Това важи особено в нови сфери като ИИ – на практика България не съществува на световната карта на този тип технологии. Нямаме разработки и резултати в световно признатите конференции по тези теми.

Според мен обаче България има отлични предпоставки, за да се превърне във високотехнологичен център. Смятам, че манталитетът на предприемачите в Източна Европа е по-близък до американския – мисли се мащабно, без ограничение, с повече риск и смелост.

Виждам хората, които създават компании тук, те искат да превземат света. Много ми харесва този манталитет!

Освен това имаме ниски данъци, които са изключително примамливи за развиването на бизнес. Сега имаме и INSAIT, който привлича учени от световно ниво. Не виждам причина с едно добро развитие да не подминем значително Запада в тези сфери, както направиха Сингапур, Швейцария, и Израел.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This